Discover Albania 2016
Свинье на път!
Част 1
Много мистична и притегателна дестинация, не се наложи дълго да се обсъжда, за да влезе като следваща точка в списъка „Трябва да се посети възможно най-скоро“. Отново организацията беше сведена до набелязването на Топ 10 забележителности (по наш вкус), грубо оформяне на маршрут, а лошите спомени от горещините из Адриатика миналото лято определиха датите – началото на април 2016.
Ден 1 – събота, 2-ри април 2016
Маршрутът за началото минаваше през Гърция, малка заигравка по местни забележителности и влизане в Албания през пункт Какавия.
До Кулата нищо интересно, измъкнахме се сравнително рано и бързо, после скучно – особено по магистралата покрай Солун към Йоанина. Спирка да разтоварим малко от багажа ..
Точно си викам – ей сега, слизаме от магистралата и ще стане по-интересно и бам – оказа се че и до Кастория е пак магистрала…. 495 км, към обяд вече бяхме там и по план предстоеше пауза за обяд в таверна …. (не се наемам да го произнеса) „Το νησί των κορμοράνων“ в езерото Кастория, разположена на островче в самото езеро.
Бира Fix и прясна рибка, хапнахме подобаващо за прасета, малко снимки на пеликаните из езерото и хайде, че път ни чака!
Бяхме приключили с магистралите, оттук нататък ни чакаше красив живописен път в през планината към Коница – където смятахме да нощуваме. Пътят се оказа страхотно попадение, а и поради факта, че беше събота следобед и явно вече в Гърция никой не правеше нищо, нямаше никакъв, ама като казвам никакъв – значи съвсем НИКАКЪВ трафик.
Няма такъв кеф, няма такова спокойно пътуване. Пътя беше хубав и привечер вече бяхме в района, където смятахме да нощуваме – Konitsa (Κόνιτσα). Наблизо около градчето имаше интересни местенца, които искахме да посетим преди да се вмъкнем в Албания на другия ден.
Сега си дадох сметка, защо на картата всички улички в града бяха на зиг-заг с остри фиби – ми то много стръмно бре… Намерихме хотелчето, на една от фибите, с еквилибристични маневри успяхме да вкараме прасето в двора, свалихме багажа и домакинята ни поведе по също така стръмни и зигзагообразни стълби и лабиринти из къщурките, докато стигнахме до стаята.
А тя – стая чудо! На площ около 15 кв.м. (не повече със сигурност!) беше събрано … всичко. Имаше каквото се сетите. Кухня с печка, мивка и хладилник, легло два персона, нощни шкафчета, канапе с масичка, стол, гардероб, шкаф, телевизор, климатик, антена, рутер, камина, баня… Дори имаше място и за нашия багаж!
Метнахме дрехите, дигнахме малко въздух на тераската с изглед към долината и ни просветна! В Гърция сме, трябва да ходим да пием узо! Заслизахме надолу по стълбите, после по улицата, надолу, надолу и ни заяде мисълта, че после това ще е нагоре, нагоре … Това е положението.
Слязохме в центъра на Коница, намерихме си таверна- Ταβέρνα Τόρης, поръчахме си узо със сиренце, доматче, наденичка за мезе и заседнахме на сладки приказки.
Центъра на Коница, изглед от терасата на таверната:
Наздраве!
Качването обратно до чаршафите и мекото легло мина само с една пауза и сладолед за подсилване.
За деня – 597км.
Ден 2 – неделя, 3-ти април 2016
Сутринта използвахме екстрите в стаята и си направихме кафенца, седнахме на терасата, наслаждавахме се на гледката и бяхме нетърпеливи да тръгваме.
Разликата между изгрева и залеза е … никаква, все слънце по баирите отсреща…
Събрахме багажа, натоварихме се и – към точка номер едно – Kledonia и старият мост.
Целия район там е интересен, каньона е невероятен, но си иска време за пешеходен туризъм, което не бяхме предвидили този път. Но е в плановете за в бъдеще.
Много впечатляващо място, около невероятно бистрата тюркоазена вода растяха вековни чинари. Лятото най-вероятно се изсипва голяма част от гръцкото човечество, около прозрачната плитка студената вода, бреговете бяха като плажове.
Това беше престоя ни в Гърция за това пътешествие – отправихме се направо към границата с Албания – Kakavia. Съвсем безпроблемно преминахме от другата страна, граничарите – любезни и говорещи добре английски. На въпроса ми – А нещо винетка, пътна такса има ли?, отговорът бе: – Добре дошли в Албания, пътищата за Вас са безплатни! – Добре заварили тогава!
Първа спирка – Gjirokastër. И по-точно крепостта над града. Преди това обаче трябваше да се въоръжим с албанска валута. Малка пауза на банкомат и готово. Уличките към крепостта – стръмни, то затова е и крепост над града де…
Последен напън по паветата, където са препускали конници и явно им е било по-лесно, отколкото с натоварения мотор и паркирахме пред дверите на „Сребърната крепост“.
Срещу скромна такса се намърдахме вътре, в закритата част беше оформен и нещо като музей на албанските въоръжени сили, само не видяхме албанската подводница, но за нея по-късно…
Самолетът, противно на моите вярвания, че е древен рицарски албански самолет, се оказа американски, свален от албанско оръдие земя – въздух. Отново се разочаровах – винкелът, който беше основната конструкция на самолета не бил така оригинално. Сложен е в последствие, за да крепи музейния експонат. Точно си бях оформила теория, че старите самолети са направени по древна пернишка технология…
Разгледахме, поснимахме и се измъкнахме.
Точка номер 2 за деня – кръчмата под най-големия чинар на Балканите в Libohovë. Съвсем случайно се падна и обедно време, какво съвпадение…
От този момент нататък се влюбих в Албания. Хората са невероятно мили, сърдечни, гостоприемни, абе – друга порода.
Дали е голям? На над 500г. дръвче..
Домакините – мъжът, келнер, барман и т.н. долетя, вече инструктиран с две студени бири и се заобяснявахме какво има за ядене. Пъстърва на скара. Доообре. – Ама прясна, ей сега ще се обадя да донесат! – Доообре! Тича след малко един младеж с кофа с подскачащи в нея рибета. След като ги одобрихме как скачат, им удари по един чук, изчисти ги и на зиданото барбекю до нас да се пекат. Добре, ама бирата свърши, топло беше, айде по още една, докато станат рибоците. Каката от кухнята донесе каквото намери, маслини в лимон, прясно сиренце, домати и краставици, баница с нещо зелено… – Какво е? – питам аз. Дига рамене и хукна на някъде. След малко се връща – изскубала от градината встрани стрък зеления – джоджен. Ей с това е баницата значи!
Трябва да уточня, че качеството и вкусът на храната навсякъде извън България са къде, къде по-добри. Априлски домати и краставици с вкус на истински такива. Сиренето – от мляко. Рибата прекрасна. Маслините в лимон ми станаха любими, а домашната баницата с джоджен изби рибата.
Така в хапване и пийване на биричка отлетяха следващите час-два.
Рибките ни:
Наздраве!
Въпреки, че по ми се искаше да се скрия някъде и да дремна поне два часа, трябваше да движим по план и скоро бяхме отново на път. Предстоеше преминаването на планината и вечер на морето.
Заредихме и тръгнахме..
Изненадващо прохода в посока към морето беше много спокоен, без трафик, може би поради факта, че беше неделя. Пътя много приличен, с приятни завойчета, не се усетихме кога бяхме вече от другата страна. И време за отбивка – тук някъде имаше една от забележителностите в района, изворът, наречен „Синьото око. Лесно го намерихме, все пак имахме и точка в GPS-а. За да се стигне до него се минава по язовирната стена на Syri i Kaltër, където се заплаща и такса за посещението на забележителността – нещо символично беше от рода на 2-3 лв. Покрай язовира пътя обаче беше чакъл и на места поизровен, но успяхме безаварийно да си занесем натежалите задници и натовареното добиче до самия извор.
И онемяхме..
Невероятна вода, излизаща от земните недра от извор с диаметър няколко метра и с дебит 8 кубика вода в секунда!!! Останалото се надявам частично да си го представите от снимките.
Окото:
Обратно по чакълестия път и на запад към морето.
Видяхме го за първи път в Саранда – Sarandë. Там пътя се разклоняваше на юг и на север. На север щяхме да пътуваме от следващия ден, сега бяхме на юг. Имахме набелязано едно къмпингче в Ksamil, даже си бяхме разменили няколко изречения със собствениците, мъж и жена учители по английски.
В Саранда обаче кипи усилена подготовка за летния сезон, улиците прекопани и се поставя канализация и всичко каквото се сетиш. Автомобилите заобикалят, ама ние нали сме уж тънки, се шмугваме. Е колко да сме по-тънки, на едно място не стигна разстоянието и за багера. Аха да се промушим, ама предната гума реши да потъне в пясъка и си стъпихме на краката, а мотора се подпря на единия куфар. Наскачаха притеснени работници да помагат, всичко беше ОК и продължихме по пътя.
Скоро стигнахме Ксамил, най-южното курортно градче на Албания. Сравнително лесно намерихме и къмпинга. При оферта 10 евро да опънем палатката на поляната срещу за 20 евро да вземем апартамент с хол, кухня и хубава тераса на първа линия към двора изобщо не се и замислихме. За разкош ни приготвиха и по едно фрапе, подарък, и цяла купа с бонбони.
Настанихме се, баня, пране, бира и айде на пешеходна разходка из градчето в търсене на нещо за ядене…. все пак не бяхме хапвали нищо от поне два часа….
Интересен е метода за борба с незаконното строителство, идва някой батко с голямата ножица и клъцва долу колоните, с което плочата или плочите се срутват. После ако искаш си я обитаваш къщата, или си разчистваш останките – както ти е удобно…
Екзотични растения от всякакъв тип:
След разходката с опознавателна цел, по време на която си напазарувахме кило Скендерберг – коняк и някаква албанска ракия, си намерихме кръчма с тераскa и изглед към морето.
Ракийка, салатка и морски дарове, лека вечеря и е време за почивка.
А не баш…. докато се приберем се уморихме и си сипахме по едно коняче на терасата с останалите бонбони..
Наздраве!
За деня няма и 200 км.
Ден 3 – понеделник, 4 април 2016.
По цялото албанско крайбрежие- от Ksamil до Shkodër.
Сутринта рано си събрахме мокрото пране – от високата въздушна влажност през нощта беше в същия вид, в който го проснахме, пихме по кафе и тръгнахме.
До Саранда пътя е ясен, предния ден го карахме на обратно. Искахме да се заврем в центъра, да потърсим банка и аптека, та си образувахме малко лутане из понеделнишкото задръстване, което се беше образувало не поради натоварения трафик, а защото повечето улици на града бяха разкопани и кипеше усилено ремонт на канализацията (или изграждане на нова, не знам).
Та намерихме и двете едно до друго, Румен тича за пари, аз за ластичен бинт. А как е ластичен бинт на албански… А де? Ами на английски? Мииии… Точно установих пропуск в познанията си. С подобни думи и цветно ръкомахане се разбрахме с девойката в аптеката.
Изнесохме се от Саранда по крайбрежния път, гледки красоти, приятни завойчета и на едно място ГО видяхме – мястото за паркиране на албанската подводница!
Тук я крият, ПОДВОДНИЦАТА!:
Една-две кратки спирки за по снимка две, и така до прохода Логара- Qafa e Llogarasë. Според някои източници – опасен и впечатляващ цък. На нас ни се стори само второто. Ей там нагоре…
Малко снимки на превала, с изглед към морето.
След превала се влиза в национален парк Llogara, и както обикновено се случва по обед – рязко огладняхме. Не може да няма някоя и друга кръчмичка, предварително бяхме ковнали точка тук за интересно място за спане, ако ни хване нощта. Нещо като къмпинг с бунгала, където идвали и елените от гората и е атракция за туристите. Но ресторанта не ни впечатли. Малко преди това подминахме едно заведение, което ни зовеше и обърнахме и се върнахме.
Е как да не спре да хапне човек….
Домакините отново ни събраха очите с любезно обслужване, много и качествена храна и ниски цени. От ярето, което се въртеше на чевермето си поръчахме кило и дойде кило месо без кокал… Май се надценихме, пък имаше и зеленчуци на скара, сирене във фолио и какво ли не още…
Наздраве!
Насвинихме се подобаващо, а ни чакаше път. Бяхме си наумили да стигнем до Шкодер, което за деня си е 365 км по не особено скоростен път.
Ремарке с мотор:
Във Вльора имаше отново познатото задръстване поради всякакъв вид разкопки, усилено се работеше преди откриване на активния туристически сезон.
Много прах и трафик, измъкнахме се мъчително и след като избягахме от града спряхме в тази маслинова горичка, за проветряване и отупване от прахта.
Искахме да посетим един археологически парк с манастир близо до Fier, и въобще културно мероприятие, ама не се разбрахме с GPS-а откъде да минем. Новостроящата се магистрала съвсем го обърка и накрая ни закара в едни храсти с инструкции да продължим на право 2 км, после да завием надясно и след 1 км да пристигнем….. Теглихме му една – две дългосвирещи и обратно към Fier, пауза за по сладолед в центъра, осведомихме се за актуалните цени на цигарите у тютюна в съседния магазин за такива неща и си отбелязахме да си вземем задължително преди да се приберем. Разликата в цените беше повече от двойна. На главната пешеходна улица беше и мястото за почивка…. Трафика по пешеходната не е случаен, просто другата е в ремонт.
Ко пише тук – Birrari Mish Zgare, а после имало езикова бариера… Бирария , мешана скара…
От Fier до Shkodër почти нищо интересно, сравнително скоростен път, участъци магистрала или първокласен път, към Дуръс – Durrës доста трафик, беше към края на работния ден, пътя минава близо до Tирана, имах чувството че жителите на Тирана работят в Дуръс и обратното. Към Шкодер трафика вече се поуспокои. Спряхме за по цигара.
В самия град пак имаше малко суматоха, но бяхме наближили крайната цел за деня – къмпинг Lake Shkodra Resort. Отбивката – около километър от главния път до къмпинга беше чакъл и финално довърши натъртените ни дупета. За сметка на това къмпинга беше разкошен. За бясната сума от 10 евро за двамата с мотор и палатка предлагаше всички удобства.
Залез над Шкодренското езеро:
Първо проснахме мокрото пране, че цял ден си го возихме, в специалната зона за това. Беше заградено с декоративни пана, за да не ти се виждат килотите от всички посетители. Опънахме къщата, запознахме се и си побърборихме със семейство французи с кемпер, единствените посетители освен нас и опознахме обстановката. Вече беше тъмно, още ни тежеше храната от обяд… ( е как не!) и затова по биричка на терасата.
Основната сграда беше отдолу с ресторант, който не работеше все още (все пак бяхме извън сезона), рецепция, от дясно бяха бани и тоалетни, отстрани имаше мивки за пране и миене на чинии. На втория етаж живееше семейството на собствениците. Та на терасата към ресторанта, на масичките седнахме да пием по биричка, две, три. Имахме останали още болярки в единия куфар…. В такива моменти си давам отговор на въпроса, защо все не могат да се затворят…
Наздраве!
Оставихме разходката до езерото за сутринта на светло, и по леглата.
Общо за деня 390 км, заедно с тези около издирването на археологическите забележителности.
На другия ден ни очакваше най-интересната част от пътуването – Албанските Алпи – Bogë и превала към Theth.
Посетете и нашия сайт ВиаДиагоналис и се вдъхновете за следващото си пътешествие.
