Бягство в Крит

Какво е морска болест?

Противно на общоприетата симптоматика, нашето определение за морска болест е: далече си от морето и ти е лошо от това.

По стечение на обстоятелствата се случи да прекараме отпуските си по задачи, както често се случва на българите – бъркане на бетон, редене на керемиди и т.н. Но липсата на приключение и допир с голямата солена вода започна да ни се отразява на психиката. ViRuS-a се беше активизирал.

Чак есента успяхме да наместим нещата- няколкото почивни дни, кратка отпуска и воала – време за приключения.

Но къде? Времето беше хладно, валеше и бе адски подтискащо. Първо направихме справка с метео-сайтовете за предстоящата обстановка – никъде по континента няма да е подходящо. Тогава ще търсим докъде има нискобюджетни полети. Крит или Корфу беше дилемата. Бърза справка в местата за настаняване и решението беше взето –

Крит ще е

Букнахме самолет – отиване във вторник, връщане в събота – това са си 4 дни. Намерихме си и квартира, а пък другото ще мислим на място. Все пак летяхме след два дни. А и какво толкова му трябва на човек.

Докато се опомним и вече летяхме. С по една малка раничка, навлечени в дебели дрехи и даже отгоре якета. Полетът трябваше да е следобед, но поради закъснение наближихме Крит (Ханя) към 11:30 вечерта. Беше ни притеснено – какъв транспорт ще ползваме от летището до квартирата, за самото настаняване – доста късничко беше. Наложи се да пиша на хоста и обещаха да оставят ключа под изтривалката.

Към полунощ излезнахме от летището и се огледахме за превоз. Видяхме редица автобуси, около които имаше хора и се втурнахме натам – може би това ще ни е последния шанс да се придвижим сравнително евтино. Бърз въпрос – за Ханя? Отговора беше – Да. Взехме два билета, дори нямаше време да изпушим по цигара и шофьора ни пришпори да се качваме. Така към 12:30 бяхме на централната автогара в Ханя. Пустош. Само охраната – питахме него (трябваше ни автобус за западните покрайнини – Каламаки). В 1:00 е последния рейс (градски транспорт) от тук. Идеално. На бегом минахме две пресечки по главната улица и намерихме отворено заведение за бързо хранене, два гироса, няколко бирички (да има и за после), вода и засега толкоз. Върнахме се на гарата навреме за рейса. Ключът беше под изтривалката.

На другата сутрин предприехме малка разходка за опознаване на обстановката. Запознахме се с домакина – страхотна жена, която държеше и магазинчето под квартирите (а те бяха две студия на втория етаж). Явно си носехме късмета с нас, тъй като този дъжд, който ни посрещна и все още се въртеше над острова бил първия от повече от осем месеца. Леле.

Въпреки това беше топло и това, че имаше леки капки от време на време не ни пречеше. Намерихме и Лидл наблизо и тъй като имахме кухненски бокс в студиото се заредихме с продукти за ядене и пиене за няколко дни.

Кварталът бе много приятен, с много тропична растителност и лежерно настроение – типично за Гърция. Бързо се ориентирахме как да се придвижваме наблизо и далеч – градския и извънградския транспорт са перфектно организирани, а в селския магазин научихме и хитрината за по-бюджетно пътуване – не се купува билет от шофьора, тъй като е по-скъпо. Закупихме си билетчета от смесения магазин до спирката. Мислехме за автомобил под наем, но офертите за няколко дни бяха много дървени или въобще липсваха – търговците предпочитаха по-дългосрочните сделки – поне за седмица. Така че си останахме на рейсове – отличен избор, както се оказа.

Така че грабнахме рейса и айде в

Ханя

Малко данни – Ханя̀ (на гръцки: Χανιά) е вторият по големина град на остров Крит, на повече от 1000 години. На полуострова в близост до града се намира международното летище „K. Даскалояни“, на което кацнахме. Съвременният град Ханя е изграден върху руините на античния град Кидония, датиращ още от времето на минойската цивилизация. Перлата Ханя е построена от венецианците, завладяна от турците, след това преместена в Гърция, докато голяма част от стария град е бил обитаван  векове от евреите. Голямото разнообразие е направило градът уникален.

Още с влизането в стария град се сблъскахме със страхотна навалица пред близката църква – оказа се, че сме попаднали на погребението на Микис Теодоракис, автор на музиката на филма „Зорба – гръка“ и не само. Много обичан от всички, което беше видно и по стълпотворението.

Промушихме се някакси и се отправихме към старото венецианско пристанище – сърцето на Ханя. Уютните тесни улички ни водят натам.

Старото венецианско пристанище

Заобиколено от три страни от града, от четвъртата преградено от стената на пристанището с фар накрая и съвсем тесен проход от морето. Създава много уют, спокойни води за корабите и лодките и вълнение за туристи и местни. Много заведения в старите сгради, били някога складове и джамията Кючук Хасан. Първо реших, че е баня, но се оказа, че е единствената джамия, построена от османците в Ханя. Минарето и е съборено в началото на 20в. и сега се ползва като изложбена зала и културно средище.

В дясно, дълбокия залив на пристанището, е мястото за яхти и лодки. Невероятно количество и разнообразие. Включително такива, които се ползват за сергии, магазинчета на вода или туристически круизи – с прозрачно дъно например.

Направихме пълно кръгче, разходихме се и до фара, където възрастен художник твореше и предлагаше гръцките си пейзажи на туристите.

Обиколката ни премина по други малки улички, някои без изход, докато стигнахме до закрития Стар пазар. Много голямо нещо под формата на кръст. Имаше всичко – от магнитчета и сувенири до прясна риба и подправки. Но нямаше зеленчуци. Грабнахме по една спанакопита от пекарната и седнахме в парка да се насладим.

Както споменах, понеже нямаше зеленчуци, а това беше от задачите за деня – да се снабдим с продукти за хубава салата към узото, което взехме по-рано в Лидл. Справка в онлайн карти ни прати на няколко преки, където имало фермерски пазар. Е може да има, в който и да е друг ден от седмицата, но не и днес. Но пък наблизо имаше супермаркет.

Походихме още из града, усведомихме се за извънградските автобуси (имахме планове за другия ден да пообикаляме по-надалеч) и хванахме рейса за вкъщи, за да се отървем от покупките.

Следобеда направихме разходка в обратната посока – извън града, из кварталчетата или селцата на запад покрай морето. Не знам дали са отделни населени места, имат различни имена, а няма пауза между тях. Стигнахме до голям безкраен плаж, походихме още и попаднахме на това.

Гнездо на костенурки

Местните и туристите полагат грижа за опазването на яйцата и успешното пътешествие до водата на излюпените бебета.

По принцип много харесваме туризма, но всичкото това ходене вече ни дойде в повече – а имахме бая път наобратно. По стар обичай в точно този момент се появява някое заведение с хубава бира и този път не беше различно. И то с най-хубавата, крафт бира, която се прави на острова, а това, случайно или не – е фирмен „магазин“.

След няколко дегустации връщането не се усети.

Плажът Елафониси

Това беше дестинацията, която бяхме набелязали за следващия ден. Имаше автобуси сутринта (а и често през деня), но ние си бяхме решили да сме с първия и да изпреварим тълпите. Като една от топ-дестинациите на острова тълпите бяха гарантирани.

Очаквано всичко беше по график и се настанихме удобно в автобуса. Пътят – отначалото по нещо подобно на магистрала, по едно време заби в планината. Пътчето ставаше все по криво и все по тясно, а автобуса си беше голям. Шофьора се провираше между къщи, скали и завои с ловкоста на пилот – изтребител. Планинските селца бяха очарователни, а едно се казваше Българи – Βουλγάρω.

Към 10 и нещо бяхме вече на мястото. А какво място!

Елафониси е остров. Между този остров и Крит се оформя от морето различна по форма всеки сезон пясъчна коса. А плитките кристални води, розовия пясък и вкаменената лава правят мястото магично.

Ветровито в западната си част, което го прави привлекателно за сърф и кайт. Плитките води (до кръста беше най-дълбокото до което се добрахме) пък позволява на всички да си щъкат безразборно във водата. Така слънцето не е толкова жестоко.

Не сме от плажуващия тип. Поседим малко на плажа, пък ни се допие бира и не ни свърта на едно място. Първо дойде времето за бира. Румен се зае да намери – на близкото капанче 330мл кенче беше 5 евро. Леко да каже псссст в гърлото и свършва. Затова вероятно изчезна за повечко време. Вече си мислех, че ме е зарязал да се мъча сама и той се върна с не две, а четири кенчета и то от големите. Добро момче.

Каква е историята?

Винаги има и история.

Забелязал нашия още на слизане от паркинга с автобусите към водата, че има някакви постройки по-централно. Решил да се разходи до там. Имало естествено заведения за бързо хранене и хладилници с бира. Обаче имало и опашка. Наредил се, чакал си и се ослушвал. И по едно време се усетил, че персонала си мрънка на български. Като му дошъл реда – директно почнал – Аз две бирички може ли да си взема от хладилника? – Може, разбира се! – 5 евро – казала едната кака. -Ха, че аз тогава ще взема четири! (десет евро бил скрил в джобчето на банския). И така. Трябваше бързо да ги пием, иначе рискувахме да се стоплят.

След като рефрешнахме, поплувахме малко и решихме да се махаме от чадъра. Малко разходка до другия край на плажа, придружена от често топване във водата – разкош. В този край беше и по-спокойно откъм народ. На паркинга по-нагоре се виждаше върволица от автобуси, която доставяше нови и нови посетители.

Следобед в 14:00 ни беше уговорката с шофьора на автобуса за обратния курс. Затова поехме полека нагоре, като наближи времето. Измихме краката от пясъка, запалихме по цигара и се заприказвахме с шофьорите, които седяха скристи в сенките и чакаха. Имаше предложение, двата съседни автобуса, които и двата са за Ханя, да променят малко маршрута. Единия да събере всички пътници, които са за централната автогара, а другия – тези, които са за кварталчетата по панорамния път (където бяхме и ние). Така едните ще си стигнат по-бързо, а другите няма да им се налага да се возят допълнително и с градски транспорт – доставка по домовете.

Перфектно решение

Така бяхме доставени направо пред квартирата, имахме време да дремнем и да се подготвим за вечерна разходка с таверна, като за последна вечер.

Покрай морето, покрай плажа и се оглеждахме за таверна – искахме нещо по-автентично гръцко, а не поевропейчените, където масово се поръчваше пържола с пържени картофки.

Та вървим си ние и пред някаква като страничка уличка, където имашше и изнесено меню – знак че в дъното има таверна, едноо девойче ми връчи някако картонче. Благодарих и продължаваме да ходим. Румен пита – Какво ти дадоха? – Не знам – отговарям. – Някаква отстъпка…

Точно каквото търсихме. До плажа, под навеса, сервитьорите – много добри хора, ти им поръчваш нещо, пък те ти го носят.

Нямаше много хора, беше края на сезона, Някъде между узото, салатите и основното подочух позната реч – главната келнерка нещо измърмори на момчето, дето носеше бири. Българи? Естествено. И келнерите и готвачката, всички били българи. Последни дни и щяха да се прибират в България. Поприказвахме си, направихме си взаимно мили жестове и благодарни и шастливи се прибрахме. Утре щяхме да летим – към обяд на летището.

Имаше две драми сутринта – какво да правим с нещата, които не бяхме успяли да изпием и изядем, а няма как да мъкнем в самолета и второто – помните ли зимните дрехи с които дойдохме? Къде по дяволите да ги наврем, като не става за обличане – температурата още сутринта беше около 30 градуса.

Въпроса с дрехите го решихме някакси – ще пътуваме с дълги панталони, а с подскоци върху раниците вместихме останалото. Румен излапа почти на екс едно бурканче сладко от портокали, заедно с кафето… Остана половинка узо. Грехота е. И двамата няма да шофираме – ще ни вземе детето от летището в София. Решено значи – в шише от вода разредихме узото с водичка, побеля както си трябва. Аз нося това шише, Румен – с обикновена вода.

Като стигнахме летището, проверихме полет, гейт и т.н. и айде отвън, да си чакаме, да си пушим, да си изпиваме узото. Клюкарим преминаващите туристи, все по развеселени дочакахме самолета.

Отггоре се разпознават силуетите на познати места.

Крит определено е дестинация, която трябва да бъде посетена. И за повече време, тъй като е най-големия гръцки остров. Вече правим планове за следващото посещение, може би този път с мотор или с кемпер? Ще споделим със сигурност.