2015 Europe Tour  част 1

Началото

Да минеш през алпийските проходи с мотор е детска мечта за всеки моторист. Ние не правехме изключение, така че това ни беше един от плановете за по-продължителен трип. Подготовката беше в различни посоки, от комплектоването на малко по обем, но качествено къмпинг оборудване до набелязването на двайсетина интересни точки, които основно формираха маршрута. А той беше в общи линии следния: от София до Route 69 – Австрия при възможност първия ден, Ebensee – Австрия, водопадите на Рейн – Швейцария, Делемонт – на гости при сестричката ми, Монтрьо и замъка Chilon, качване в Алпите през Интерлакен, прохода Sustenpass, Асе Kafe –  Люцерн, прохода San Gothard, долината на река Versasca, Прохода San Bernardino, Chur, Livigno – Италия, Bormio, Венеция, Opatija, Rijeka – Хърватска, надолу по адриатическото крайбрежие и обратно в София.
Нощувките бяха планирани, по-скоро непланирани – според изминатия път да се търси най-близкия къмпинг, като за целта в GPS-а бяха въведени всички къмпинги в Европа – ASCI картата.

Аху-иху и датата дойде –  събота 18.07.2015.

Малко гимнастика преди път и – на коня:

   

Като за първи ден, пълни с ентусиазъм и свежарки, тръгнахме рано сутринта (5:30ч.) от София с идеята да се изнесем максимално бързо по скучното магистрално трасе – през Сърбия, Хърватска, Словения –  Maribor и от там в Австрия.

Слънцето изгря два пъти този ден, първият път малко след околовръстното на София в посока Калотина, вторият път към Димитровград над планините. Там точно имаше малка засечка, бяха спрели трафика в посока Ниш заради преминаващ през дефилето камион, превозващ извънгабаритен товар, заемащ и двете платна – някаква летяща чиния май беше…

Нататък и по магистралата през Сърбия относително скучно и все по-горещо. Зачестихме спиранията за оводняване на организма, a спиранията за ходене до WC ги сведохме до 0…. В Хърватска стана още по-страшно. Температурата беше 42 градуса, магистралата права до където ти стигат очите, равно, от двете страни блатна растителност и въздуха не ставаше за дишане. От скоростта имах чувството че седя срещу мощен калорифер. По едно време почна да ми призлява и сръчках Румен да търси сянка и да спре. Да ама – къде сянка? В един момент видяхме надлез над магистралата и се скрихме под него. Разхвърлях якето, панталона и бойното снаряжение, почнах да се ръся с вода, която незнайно защо беше с температура около 60 градуса, вятър не подухваше и разхлаждането просто не се случи….. Поосвестих се и айде, давай да се махаме от тук, да стигнем по-бързо планините…

Малка обърквация около Загреб ни загуби половин час поне, но напредвахме добре. Влезнахме в Словения следобед и температурите вече бяха поносими. Като стигнахме Австрия се стъмваше. На тъмно с мотор, уморени след над 900 км път в горещините завойчетата не ни се видяха толкова прекрасни, особено като фара на мотора светеше напред, а пътя продължаваше надясно и надолу примерно….

Към 10-10:30  вечерта пристигнахме в Route 69, където се вихреше купон на американските автомобили –ROLLIN DUDES – US Car, Bike & Rock´n´Roll Festival, огромни шатри с дълги дървени маси и пейки и опашки за наливна бира. Попитахме къде може да се настаним, един младеж ни показа местата за къмпингуване – на равното надписани „За американски коли“ а надолу по склона – „За европейци“ Опнахме палатката на място за американски коли…., добрахме се до наливната бира, ударихме по една голяма и уморени се тръшнахме.

945 км за деня, като не броим лутането около Загреб… И там едно поне 30 км. навъртяхме излишни.

На сутринта бърз преглед на останките от мероприятието предната вечер ( да не кажа цяла нощ)… Домакините:

Гостите:

И нашата къща:

А някои си бяха дошли с басейните, на които после източваха водата:

Пихме по кафе, побъбрихме си с пристигащи и тръгващи си мотористи и отново на път. Продължаваме по път 69 в посока Klagenfurt. Имаше идея да посетим Минимундус. Път 69 се вие успоредно на границата между Австрия и Словения и е много живописен и очевидно обичан от мотористите, които определено бяха повече от автомобилите по него.

Пътя е много приятен, спокоен, със завойчета и идеална настилка – не случайно мото-заведението е избрало това място. Харесахме си едно езеро за спирка по цигара и имало защо…. Намерихме си и нещо за закуска – малинки.

                                  

В Клагенфурт…. голяма жега, температурата беше вече над 35 градуса. Спряхме пред Минимундус и зоопарка с влечугите на една хубава сянка, надникнахме вътре – открито, слънце,  …жега… РАЗКОШ! Добре навлечени пушихме по цигара  и бързо взехме решението – обратно в планината, че тук не се живее.

По магистралата нищо интересно, до следващата спирка, където имаше детски кът. Без коментар….

При Niederfritz слезнахме от магистралата и се насочихме в посока Ebensee по живописните пътчета.

За деня – 370км.

Strand Camping – Къмпинга беше разкошен. Цените прилични, а наливната бира….. абе по едно време ни беше малко, добре че домакина си беше забравил нещо и се върна, та ни наточи още.

Имаха нетипични бездомни животинки, които веднага ни надушиха и дойдоха да си изпросят нещо..

 

Започна да вали, затова сложихме тунингованата подпиралка за мотора, да не потъва в земята и продължихме с наливните бири. Валя почти цялата нощ. Оборудването обаче не ни предаде.

Понеделник – 20.07.2015

Изтупахме палатката от водата, опаковахме се и отново на път.  Покрай Залцбург, за кратко в Германия и до Китсбюел.

В Китсбюел си намерихме местенце, където да опнем сергията на сянка и хапнахме каквото намерим.

Пейзажа наоколо. Загледахме се в лифтовете, които поради липса на сняг не возеха скиори, а парапланеристи. Нападаха отвсякъде.

 

Местният офроудър бръмчеше напред назад по асфалта…

Обадихме се на приятели от Швац, че сме на 10 минути път от тях, да слагат бирата в хладилника и отпрашихме.

Следобеда прекарахме при тях, а те ни организираха дегустация на ракия с череши и почетна обиколка на местните хубавини. За деня – 230 км.

Пихме по бира, две… а разни с балони се чудеха къде да кацнат. Въобще района беше богат на прелетни птици.

Вторник – 21.07.2015

След като очевидно се полигавихме последните два дни, решихме че е крайно време да наваксаме със забележителностите и километрите, затова стегнато и организирано сутринта рано отпрашихме към първия проход – Fernpass – в Imst тръгнахме в посока север към Garmish Partenkirchen.

В Imst спряхме за зареждане с … течности и гледахме потока от мотористи, който отиваше и се връщаше от прохода.

И на върха на прохода:

  

А пък там долу народа си правеше плаж, в тез зелени води…

Пазителя на прохода:

От другата страна на прохода внезапно почна да ме гризе чувството, че вече сме в Германия, въпреки че нямаше никакви външни сигнали за това… Едно замъче кацнало във висините и въжено мостче до него.

Зад тези дървета трябва да е Lindau,с  кръжащ отгоре цепелин.

Оставихме мотора на един паркинг в града и бегом на плажа. Жегата си я биваше. А в езерото определено имаше риба. Сигурно защото никой не я лови. Lindau е много приятно градче. Особено стария град – разположен на остров в езерото, с пристанище, пазено от баварския лъв.

 

И Mangturm – кулата на Рапунцел, преди е била прост фар.

Сгънахме по един гулаш с най-добрата наливна вайс-биър която имаха и продължихме..

Следващата забележителност по пътя бяха водопадите на Рейн в Schaffhausen, но по път бяхме набелязали и родното място на Honda Africa-та, един дилър на Хонда, чиито лепенки и досега седят на нея и издават швейцарския и произход (нищо че се прави на японка…)

И скоро след това вече бяхме при водопадите. Много швейцарско е всичко. Водопадите са впечатляващи и определено си заслужават посещението.

Малко информация:

Голяма стихия, няма спор:

Много вода, много нещо…  Оплезихме езиците обратно нагоре, кратка почивка в прегръдката на Милка и гоним Делемонт – градът, където живее сестра ми. Обадих и се, че сме в Швейцария и че има два часа да сложи бирата в хладилник и тръгнахме.

Към 21:00 часа бяхме там и си казваме наздраве!

Това сме ние двете, сестричките.

   

За деня – 573км.

Сряда – 22.07.2015

Сутринта трябваше да убием час – два и решихме да се разходим до панорамата над Делемонт, един замък, една ферма…. и разходка по места, останали в спомените ми от времето, когато прекарвах доста време там.

Делемонт е столицата на кантона Jura. Старият град е  като крепост, то всъщност си е било крепост.

Успяхме по памет и въображение от втория опит да намерим фермата, където имаха навремето много хубава наливна бира, обаче – изненада – не работеше този ден… Пушихме по цигара и тръгнахме да издирваме замъка….

Замъкът не работеше…. Изненада. Явно сряда е официален почивен ден.

Рицарската тоалетна обаче работеше…

  

… и продължихме с разходката, че както беше жега се появиха разни облаци внезапни…. Две села по-натам почна да ни плющи и режихме че това е знак свише, да спрем и да пием по биричка.

Като понамаля продължихме. Посетихме Undervelier, селото в което преди има няма двайсетина години се подвизавах за кратко. Минахме и през ждрелото Gorges du Pichoux с разкошния път и страховитите скали.

   

После направихме обиколка на града…. старият град де, крепостта, той е по-интересен.                                      

Седнахме да пийнем по биричка, две… а тоз огромен поне 20 килограмов котарак позираше на площада:

Правили разни арт-инсталации и набъцкали тези кози по стената на сградата. Обаче някой откраднал най-долната коза. Какви хора….

Това е интересно, стария затвор…. Сега е градския парламент + затвор, частта с по-малките прозорчета с решетки е затвора. Да си знаят депутатите и да свикват с обстановката….

Вечерта направихме цър-пър в двора (няма доказателства, нито статистика за изпитите бири, само блед спомен, че по някое време имаше и дегустации на стари крушови ракии…)

Четвъртък – 23.07.2015

Планът – да минем през планината Jura в посока езерото Neuchatel, от там до езерото Leman (по известно като женевското езеро), само че от източната му страна на юг до Aigle и от там посока североизток към Interlaken и истинските Алпи.

Натоварихме набързо багажа и айде.

Трябва да направя една отделна колекция снимки на кръгови кръстовища, какво ли не слагат хората в центъра.

Излишно е да споменавам, че кравите са навсякъде и навсякъде мирише на Швейцария…

Jura е много приятна планина, а пътчетата няма смисъл да казвам…

Спряхме по едно време, да сменим водата на рибките, но пустата отбивка се оказа главен път от точка А до точка Б и незнамсикояси дупка на голф игрище…

И мотористи бръмчаха във всички посоки:

Тук спряхме да почакаме влака, има – няма 30-40 секунди, та щракнах и едно маскирано на Милка автомобилче, после се разминахме със следващото влакче:

La Chaux de Fonds, след него забихме във високата част на планината до така наречената „Панорама към Алпите“ облачното време обаче не позволи да видим Алпите от далече… 

Иначе на схемата до бинокъла е показано къде кой връх може да се види:

А в страни някаква щуротия… я да видим ко туй? Пързалка „Тобоган“…

Продължаваме и я, какви странни дървета си имат…

За колекцията кръгови…

Минахме през град Нюшател и покрай неговото езеро на път за женевското езеро или Lac Leman:

В Lausanne – в тез дълбоки сенки беше подходящо за отдъхване с хапване, та си поседяхме и разгледахме.

Из Lausanne…

 

По крайбрежния път на юг към Vevey и Мontreux:

 

Много на баир лозя…

И Montreux – Монтрьо, известно с джаз фестивала, който се провежда там, перлата на ривиерата. Казвали са ми, че островърхата къща в дъното е била на Чарли Чаплин, с покрив от олово…

И стигнахме следващата цел, замъка Chilon. Построен в езерото за удобство на копаещите ровове около замъци… :

Имаше бира, вино, ама не посмяхме да пием, но с тези умрели лисици ме загубиха…..

     

Продължихме на юг към Aigle…… часът беше към 17:30 и бяхме изтървали и последното влакче за солната мина Bex –  отпадна тази дестинация.. Хванахме на север направо в Алпите, в посока Thun и Interlaken, тюркоазените води и многото завои – фиби…..

/част 2/