2015 Europe Tour – част 2

Из Алпите

/част 1/

Дойде време и за продължението..

Разказът ни стигна до влизането в Алпите, след женевското езеро през Aigle на север в посока Interlaken.

Четвъртък – 23.07.2015

Времето напредваше, часът беше към 18:00 когато започнахме изкачването. Имахме 160-170км и после да си търсим къмпинг и да опваме катуна.

Пътят от Aigle до Interlakenn е разкошен, усещаше се че навлизаме в Алпите все по-сериозно и забравихме за горещините.

Летището на Saanen, самолетите излитаха почти вертикално, заради баирите наоколо.

Тук решихме да спрем за почивка и зареждане с биричка…

Седнахме на терасата и заведението не правеше впечатление на нещо особено, ако изключим многото пенсионери, които вечеряха. Трябваше да посетя едното място и тогава настъпи културния шок – вътре…. Пообиколих в издирване на въпросното „едно място“, раиран салон, кариран салон, салон на цветя, бял салон, кремав салон, салон за четене на книги, салон за пиене на чай, салон за седене без цел, салон за игра на карти…  Аз с пълната мотоекипировка бях като паднала от небето…. Всички ме гледаха и се чудеха – ще ги обирам ли или първо ще взривя хотела. Намерих салонния управител на един от салоните, питах за „едно място“ и той ме упъти – на долния етаж. И пак шок – вместо салфетки или сешоар за ръце на чешмата имаше купчинка бродирани пишкирчета, бършеш се и хвърляш за пране. С уплах надникнах в тоалетната, но бързо се успокоих… нормална тоалетна хартия…. Качих се и пак на терасата да си допия бирата, двама пенсионери се задавиха, а другите си търсеха очилата и сигурно се канеха да повикат полиция. Като видяхме сметката се оказа, че ние трябва да викаме полиция – 16,00 евро за две бири си е жив обир…

Намерихме къмпинг вече по тъмно, на Thunersee от страната на Interlaken – Manor farm 1

Опънахме сергията на фенерчета и седнахме да хапнем, ей така, сиромашката, сирене Brie, зърнено хлебче и бирички. Оставихме опознаването на околността за другия ден – на светло.

За деня – 310 км.

Къмпингчето беше приятно, малко по-скъпичко от плануваното, ама нямаше нито време, нито сили за претенции. На сутринта се възползвахме от всички предлагани екстри, най-вече от банята…

Направихме си по още едно кафе и направихме парадна обиколка. Всичко живо още спеше… освен патките. Имаше дори плажна ивица, явно неохранявана, нямаше спасител, чадъри, шезлонги, царевица, концесионер…

Предлагаше се разходка  до   Schynige Platte, някакво плато, дето било върхът на швейцарщината…  музика на алпийски рог, ботаническа градина и две деца безплатно…

Петък, 24.07.2015

Отново сгънахме катуна и се ометохме, през Brienz към Sustenpass и после към Luzern.

Водата на езерото Brienz имаше невероятен тюркоазен цвят, а вливащите се в него реки по-скоро светло сив, дори бял.

Красоти без коментар…

Бялата река:

Прохода Sustenpass, за мен най-хубавият за каране проход. 50 км. от Interkirchen до Wassen, с малка отбивка на предела до Steingletcher – да видим от близо малко изостанал от ледената епоха лед. Пълен кеф!!!

Алпите, назад сравнително меки и зелени, а насреща ни вече се бяха изправили като стена отвесните им скали. Спирка за по цигара преди завоите. Колона военни, основно екипирани с Г-класи отиваха нанякъде.

И отбивката за Steingletscher – каменния глетчер преди тунела на върха на прохода. Пътят до него се водеше частен, имаше автомат за плащане с монети. Около 4 евро беше еднократното влизане на превозно средство, като автоматът приемаше и евро и швейцарски франкове.

Преди да тръгнем нагоре обаче решихме да разгледаме „сиренарницата“, мандрата, която беше на другия бряг на реката.

Работно време – стрелката цвете показва къде може да бъде намерен стопанина. В момента явно доеше крави. Другите опции са – тук съм, правя сирене, на пасището съм, храня кравите, в гюбрето съм и т.н.

 

Пътя към глетчера и гледките горе.

 

Ето го и него, праисторическия лед, топящ се и снежнобели реки пълни с праисторически бактерии се стичат надолу.

  

За пешеходен туризъм, пътечката към връх Tierberg – 2795м.

Поразгледахме още малко и продължаваме към превала на Sustenpass:

  

А там – много мотори, много коли и повечето не какви да е, все пак не може да минаваш по проходите с първата срещната кочина…

От другата страна на тунелчето вече почва спускането. Извадихме две бирички от топ-касата, които се бяха доста топлички и ги боднахме за експресно изстудяване. Докато изпушихме по цигара вече бяха ледени.

И вече почна спускането към Andermatt:

               

Белите реки долу вече са сиви. Тръгваме на север в посока Luzern, въпреки че плана ни е да продължим после на юг. На другия ден този път го минахме и в обратната посока.

 

Крайната дестинация за деня – Ace Cafe Luzern, след предварителни разговори с домакините ще може да си опънем палатката на поляната до заведението. Черни облаци обаче се събират и се кани да завали. В планината промяната на времето се случва много бързо. Затова побързахме да опънем палатката.  

Домакините – много любезни, Кевин – мениджър на заведението и жена му Катрин. Със собственика Дани, с който предварително бяхме говорили не успяхме да се видим.

Програмата до края на годината – няма празен уикенд. А ние бяхме там в петък вечер – преди срещата на VW бусовете.

Ето я полянката с нашата колиба, наблизо се чуваха цяла нощ крави, валеше непрекъснато до сутринта…

Бърза сиромашка вечеря в палатката на сухо и марш по леглата. 220км. за деня.

Сутринта кафе, малко разговори с домакините и айде на юг – през прохода St. Gothard към Ticino – швейцарското Монте Карло. Според времето мислехме после да се качим пак на север през St. Bernardino и ако успеем да стигнем до Chur (Кур…).

Събота, 25.07.2015

Първа спирка по пътя – Дяволският мост – Teufelsbruecke. Много красива комбинация от мостове в ждрелото на река Reuss.

Легендата – толкова пъти се опитвали да построят мост там, все неуспешно и накрая дяволът казал – „Аз ще построя моста, но ще взема душата на първия който мине по него“. – „Доообре!“ – съгласили се от междуведомствената комисия по строежа на моста. Когато мостът бил готов, пуснали първо да мине по него една коза. Разгневен от номера, дето му скроили, дяволът взел „дяволският камък“ (220 тонна скала, която също може да се види край пътя в край Göschenen, за съжаление сме профучали покрай нея без да я забележим, все пак камъни да искаш в тоя район… та снимката по-долу е от нета), та взел дяволът туй 220-тонно паве и се запътил да срутва моста, ама видял една възрастна жена, носеща кръст и изтървал павето и се отказал…

                   

Тук се намира и паметник на Генералисимус Фелдмаршал Александър Суворов, който освен че  е превзел Тутракан и много други работи, се е бил в този проход  заедно с Римски Корсаков срещу френските нашественици. Благодарните швейцарците предлагат алпийско катерене по стъпките на армията за задравяване на швейцарско – руската дружба.

   

Битката при моста:

И дяволското паве:

Продължаваме през прохода St. Gothard – стария път, не по магистралата естествено.

     

Ееееейййй натам отиваме:

  

И превала на прохода St. Gothard…

     

Следваща точка в GPS-а, Музея Forto Airolo, което освен че не беше това което си мислехме, беше и затворено. В’обще неведоми са пътищата GPS-ки.

Спуснахме се към Bellinzona, от там към Locarno, но малко преди него забихме отново на север, по долината на река Verzasca и  нейната вода с цвят на смарагд. Паркирахме коня да пасе и по по мостчето, та отсреща. Тълпи туристи, дошли на плаж заради чистата вода, скачащи от моста в реката отдолу, с температура не по-висока от 14-15 градуса.

              

Топнах и аз краците у ряката, едвам се търпи ледената вода…

Как скачат и плуват тия хора… ама луди всякакви и навсякъде.

Айде стига сме се мотали, че път ни чака…

Малко по-надолу по реката видяхме язовир като се изкачвахме и решихме да спрем на стената. Паркирахме бабата самичка, наоколо имаше разни младежи….

    

Много високо бре…. И народа скача с бънджи… И тука луди, ай да си ходим.

Това е поредното кръгово за колекцията…

Климатът тук е по-скоро средиземноморско, въпреки че е далече морето. В пазвата на Алпите се заформя явно уютна среда за тази растителност – палми, маслини, банани…

Задръстване, трафик доста около Bellinzona но вече сме на правия път за Chur – прохода San Bernardino.

    

Пътчетата – разкошни както всички напоследък. Виждаше се че има облаци нагоре… Скоро след като почнахме прохода заваля. Прибрахме техниката по джобове и куфари. Пооблякохме се – стана и студено.

На превала спряхме за стикер, обаче ядец. Свършиха рече лелята. Елате друг път. Доообре. Ще дойдем!

Към Thusis спря да вали и спряхме за по цигара, зареждане с хапване от магазин, който беше отворен – това определено си беше проблем, уикендите нищо не работи, освен бензиностанциите – те стават основен източник на храни и напитки. Чат-пат някой магазин със бензиностанция и тогава се запасяваме. Така и този път – взехме различни бирички, бри, песто, домати и моцарела мъкнехме още и аз не помня от къде…. Я да чукнем да видим къде е най-близкия къмпинг – пускаме GPS-а, търсене……. джурка се…… „Карайте 600 метра и завийте на дясно, пристигане до целта в ляво.“ А! Днес имахме късмет. Бързо в къмпинга да се  култивираме.

Къмпингът – много хубав, евтин и с много екстри – Viamala Thusis.

Имаше голяма шатра с дървени пейки и маси и дори библиотека. Занесохме си там такъмите, след като подредихме спалнята и внезапно настъпи време за глезня. Салата капрезе – белени домати с моцарела и песто дженовезе, ямболска ракия – надлежно скрита в куфарчето с инструменти под номера на мотора, сирене Бри – абе оказа се че там е по-евтино от кренвиршите и хляба дори, та присъстваше на всички трапези, които си спретнахме в Швейцария. И бирички, кръстени на Вилхелм Тел, докато стане салатата. Наздраве, пак!

На сутринта разходка из къмпинга, кафе, баня, и се заплеснахме по уреда „Опушко“ за опушване на месо и всичките му подробности.

 

Неделя – 26.07.2015

Ето го и него – Chur (Кур)

Завряхме се в града, с надеждата да намерим работещ магазин, да се запасим с консумативи за стомашно-чревния тракт. С няколко обиколки и продължителен разговор с баба на тротоара на сравнително разбираем немски, след като и разказахме цялата си история ни уведоми къде се крие работещия магазин, понеже виждахме хора с пазарски торбички. В подземния паркинг, силно непригоден за мотористи, се загледахме в това – паркинг за жени, Така де, местата по-широки от нормалното и въпреки това не са простили на бетонната колона…

Тук последва случка, пристигна една кола, мъж и жена вътре, спряха до нас и ни изгледаха лошо… „Какво толкова снимате?“ Представихме се, от къде сме, кво – що, че ни е интересно този „Дамски паркинг“, дрън – дрън. Почнаха пък те да разказват как били на море на Слънчев бряг, как не им харесало и никога нямало да стъпят повече там… Както и да е, напазарихме и ай да се махаме.

Спирка за зареждане с гориво – някъде след Landquard – в посока Davos.

След Davos хванахме към Италия – Livigno, през прохода Fluehlapass. Държи второ място след Sustenpass в личната ми преценка – много приятен за каране проход.

 

Високичко беше, имаше сняг още, ама бирата не беше успяла да се стопли от Chur дотук. Така не се наложи да се ровим в снега.

По традиция – както и на другите проходи, всеки беше изкарал най-интересното си возило да  мине оттук.  Даже имаше „Жигули“ с швейцарска регистрация:

 И спускането –

След Fluelapass, през градчето Zernez и бам – митница. Не че имаше някой, спряхме защото беше време за wc и имаше светофар за тунела. Понеже е тесен пускат първо в едната посока, после в другата. Почакахме сигурно 15-20 мин….

  

От другата страна на тунела, който беше около четири километра абсолютно прав и тесен колкото за една кола, излезнахме на езерото Livigno, и спирка за такса за тунела. Вече не сме в Швейцария, но не сме влезнали в Италия…

Livigno – в ничията зона между двете граници – италианската граница минахме чак след града в посока Bormio. Безмитна зона – всичко е Duty Free Shop. Цените на горивата в  на Shell-а, ако те ти зареждат са едни, и ако се самообслужиш – други, но все са най-ниските напоследък.

Похарчихме 6,10 евро за литър Stock 84, да има за вечерта, взехме стек цигари на половин цена в сравнение в Швейцария.

Беше си станало време за хапване, спряхме на една, две, три – оказа се че преди 18:00 часа няма пици, трябва да дойде време за вечеря и тогава готвят…

Намерихме едно заведенийце за бързо хранене с пица на парче и се подкрепихме….

Още малко из града и поемаме към Bormio, времето беше хладно и ахаааа – се канеше да завали.. а ни чакаше проходът Passo di foscagno – пак изкачване над 2000 м.  и нагоре. Там някъде в беше и Италианската граница, където много стриктно проверяваха багажите на колите за необмитени стоки. Нас ни изгледаха само отгоре до долу и ни пожелаха приятен път.

Passo di foscagno – 2300м. надморска височина.

След Bormio решихме да търсим място за нощуване, че се влизаше в една поредица от сигурно 30-40 тунела до Brescia и един проход…. И пак късмет, на 5 км. покрай реката имаше къмпингче – Camping Cima Piazzi. 

Цените народни, имаше и ресторантче, от което не се възползвахме, понеже пиците от Livigno ни държаха влага още, пихме по бира под навесчето и после кво, кво….  помните ли литровото шише от Livigno? Имаше и фъстъци в единия от куфарите…

           

За деня – 186 км.

Понеделник – 27.07.2015

Сутринта по кафенце и айде на юг, следваща цел – Венеция.

До Tirano бяха 6-7 тунела, първият от които 15 и повече километра, след това прохода Passo di Aprica, после още ненамколкостотин тунела и езерото Lago d’Isea и край с Алпите…

              

Езерото Lago d’Iseo и  последни алпийски гледки. След Brescia излизаме на „открито“…

Сбогом Алпи!

Адриатика, идваме!!!

/следва част 3/